Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…

Учителката иска от децата да кажат дума с буквата "К". Иванчо скача от чина и вика:
– Козунак!
– Браво, Иванчо – отвръща учителката. – Страхувах се да не изречеш нещо мръсно. Кажи сега какво представлва козунакът?
– Той е обратното на кура. Курът го пъхаш корав и го вадиш мек. А козунакът го пъхаш мек и го вадиш корав.

Двама приятели си седели край шосето и пушели трева, при което покрай тях профучала пожарната с включена сирена и най-малко 100 км/ч. Двамата поседели, поседели и след малко единият казал:
– Братче, започнах да си мисля, че тия пичове с червената кола ще останат цяла вечност тука!