Христо, с това ухо, дето е откъм тебе, те чувам, а и с онова дето е перпендикулярно на него те чувам
Учител

Мозъкът си седял един ден пред бюрото. Изведнъж влезнал черния дроб:
– Мозък, искам обезщетение!
– Защо бе, какво става? Дай поне три основателни причини.
– Ами хората са невъзможни! Пият, друсат се, ядат кофти храна… и всичко през мене минава!
– Добре де! Ще ти дам обезщетение.
След малко писва белия дроб:
– Мозък, така не може! Направо ме направиха на парцал! Пушат, дишат лепило, а и тоя въздух… искам обезщетение!
– И ти ли… добре, ще ти дам обезщетение.
Настанало малко спокойствие. Изведнъж влиза кура:
– Мозък! Искам двойно обезщетение!
– Ти пък на какво основание?
– Ами през последните две седмици не съм спирал да работя, все се завирам по разни тъмни и влажни места – направо ад!
– Аз пък сега ще ти кажа защо няма да ти дам никакво обезщетение:
1) дървиш се на хората;
2) плюеш ги в лицето;
3) дори ми идваш небръснат на работа, а за костюм да не говориме…

Луд тегли въже зад себе си. Един полицай го вижда и пита:
– Ей, ти защо дърпаш това въже?
– Ами, ти какво искаш – да го бутам ли!