Прекрасно време, слънце грее и не прежуря, свеж въздух, няма локви и въобще, пак всичко е срещу нашата национална футбулна гарнитура…

Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората, но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на Криско. Влезли при него и седнали гладни:
– Криско, да имаш нещо така пържолки да сложиш?
– Нямам кмете, сиромах човек съм аз.
– Секретар, пиши едно прасе на Криско от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш?
– Нямам,много съм беден.
– Секретар, пиши една крава на Криско от общината!
Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл:
– Криско, абе ти оправяш ли я твойта жена?
– К*р няма, кмете. К*р няма.
– Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – К*р за Криско..

Между писатели:
– Какво правиш напоследък?
– Опитвам да пиша стихове.
– И как е, получава ли се?
– Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…