Червената шапчица, А. и Б. Стругацки
– Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, – каза Редхът. – Гала! – изкрещя той към кухнята. – Дълго ли още ще ни мориш от глад?… Заради тебе се старае, – обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я… А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза – никаква…
Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях. Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? …О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и… ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото?
– Какво си ги зяпнал? – приглушено попита Редхът. – Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата – ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година…
– Да, знам, – отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх.
Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена.
– Е, момчета, – каза възхитено Редхът, – сега вече веселбата ще потръгне!…

Решил заека да направи тоалетна в гората за да не се замърсявала природата. За по-голям комфорт решил и музика да има. Не след дълго се разчуло за новата тоалетна и животните се изреждали едни след други. Първо дошла мечката:
– Зайо може ли докато съм в тоалетната да ми пуснеш чалга?
– Може – отвърнал заекът.
Излиза след малко мечката много доволна и си тръгва. По пътя среща вълка и от дума на дума му разказва за новата тоалетна. Тогава и вълкът решава да я посети. Отива и когато идва неговият ред заека го пита:
– Вълчо каква музика предпочиташ?
– Нямам претенции – кратко отговорил вълкът
Влезнал той в тоалетната, а времето взело да лети. Минал половин час после цял, два и на третия излезнал. Като го видял заекът се уплашил и попитал:
– Какво ти е Вълчо? Защо целият си червен и се потиш толкова много? Не си ли доволен?
А вълкът едвам, едвам отговорил:
– Така ли се сере на химна?

Китаец влиза в български магазин:
– Аняманяаняманя КокаКола?
Продавачът:
– Две бутилки какво?