Митничар се връща от смяна с трамвая. Стигат последната спирка, но той не слиза.
– Ватмане, уморен съм, закарай ме до Симеоново.
– Ама натам нямам релси, как да те закарам?
– Не знам, оправяй се. Ако ме закараш до вкъщи, имаш 2000 евро от мен.
Залутал се ватманът, намерил един трактор, закачили мотрисата и зацепили през полето.
– Шефе, къде точно да ти спрем?
– Ей там, до големия ров.
– О, ти още една къща си започнал?
– А, не, не. Просто вчера се прибрах с метрото.

"Ботев! Пет букви, които ни заковават!"
Ораторка

Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква:
– Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си?
– Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…