Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква:
– Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си?
– Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…

Сержантът води при лекаря новобранец.
– Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!".
Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!".
Докторът е озадачен.
– Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб.
След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба.
Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

Сержантът хваща новобранец с едно незакопчано копче.
– Охо – озъбва се той. – Слънчеви бани ли правите, редник?