– Мамо – казва синът на престарялата си майка – когато си отидеш, да те погребем ли или да те кремираме?
– Нямам предпочитания – отвръща майката – нека е изненада.

– Ако се оженя за теб, баща ти ще даде ли зестра?
– Да!
– А ще живеем ли в неговата къща?
– Да!
– А ще ни припише ли кръчмата и колата?
– Да!
– Бети, ще се омъжиш ли за мен?
– Не!

Събрание на Ню-Йоркската мафия. Кръстникът се нервира:
– Добре де, планът с наркотиците е изпълнен. Въоръжените грабежи, убийствата – горе долу. Но кой завежда самоубийствата. Изоставаме от Денвър и Чикаго, да не говорим вече за Лос Анджелис и Сан Франциско! Бил, ако искаш сам се застреляй, но планът със самоубийствата да ми бъде представен най-късно до края на тримесечието.
На Бил му станало ясно, че нищо не може да се направи, хванал две от горилите си и се отправил към Бруклинския мост. След малко по моста се задал представителен мъж облечен в смокинг.
– Сър! – казал му Бил. – Виждам, че сте мой съотечественик и сигурно притежавате акции на "Дженерал моторс"?
– Да, мистър.
– Налага ми се да ви огорча. Току що получих съобщение за банкрута на нашата компания…
С див крясък човекът се хвърлил от моста в реката.
Бил сложил едно ченгелче в тефтера си.
След малко се задал втори човек – тананика си и с една цветна вратовръзка…
– Мосю! – казал Бил. – Веднага разбрах, че сте французин!
– Да, не грешите.
– А, разбрахте ли, че днес лигата на парижките проститутки е обявила безсрочна стачка?
Французинът с отчаян възглас се метнал от моста, а Бил сложил още едно ченгелче.
Настъпила нощта. По едно време по моста се задал невъобразим образ – дънки с три номера по-големи висят нагънати под огромно шкембе, още с етикет от магазина, слънчеви очила – посред нощ, целите облепени с цветни лепенки…
– Ей, братле! – вика го Бил.
– К`во искаш?
– Ти руснак ли си?
– И к`во ако съм?
– Нищо, просто се чудех дали знаеш, че у нас е забранено да се скача от мостовете през нощта…
– Абе, да ви таковам и законите!
…
Бил пише ченгелче в тефтера си.