– Ако се оженя за теб, баща ти ще даде ли зестра?
– Да!
– А ще живеем ли в неговата къща?
– Да!
– А ще ни припише ли кръчмата и колата?
– Да!
– Бети, ще се омъжиш ли за мен?
– Не!

Червената шапчица, Дж. Р.Р. Толкин
В една хралупа край Старата Гора живееше семейство шапипити. Това, обаче, не беше някаква мръсна и запрашена от стара дъбова кора и потрошени желъди хралупа, с под, осеян с опадала козина от белки и катерички и с миризма на стари гъби; не беше и някоя с тънки и напукани стени, в която, където и да седнеш зиме, вятърът навява ледени иглички зад яката ти. Не – това беше хралупа на шапипити, а хралупа на семейство шапипити, това означава удобен и уютен дом.
Тези шапипити не бяха заможни, но в рамките на скромните си възможности се бяха устроили доста добре. Наричаха се семейство Коутингс и бяха майка и дъщеря. Коутингсови живееха в тази горичка май от как свят светува и всички ги уважаваха, при това, не защото бяха богати, а заради това, че все се спускаха в забавни приключения или правеха нещо неочаквано и весело, което бързо се превръщаше в предмет на разговор между съседите и в разгорещени спорове по време на ежевечерните събирания под Големия Ясен, докато се обсъждаше "какво още ще хрумне на ония най-луди от всички шапипити – Коутингсови".
Тук му е мястото да споменем, откъде идва названието на тези необикновени същества. Някои са на мнение, че "шапипит" идва просто от "шапка", и е свързано с навика на тези обитатели на Старата Гора, да носят почти постоянно червени шапчици, с най-различна форма, размери и оттенъци на червеното. Те, обаче, дълбоко се заблуждават. "Шапипит" е древна дума, произлязла от руните "ша-наул-ра", което в превод от езика на кудук-кан ще рече "тих", "спокоен"; и "к"тупи-то-ваг", което пък е заето от диалекта на горските джуджета – търговци на накити и следва да означава "горен свят" и въобще се отнася до всичко, живеещо над земната повърхност. Повторена два пъти в името им, сричката "пи" ("там горе") добре описва факта, че шапипитите правят своите домове най-често в хралупи или гнезда по високите и яки дървета… Тоест, става дума за едни тихи обитатели на гъстия клонак над главите ни.
Шапипитите се спогаждаха добре с всичките си съседи – и горските елфи от Гловинейл и с джуджетата от близката мина – Болиункайл и с рядко преминаващите с понитата си на път към или от съботния пазар в близкото село Вемивел, хобити… Единствените горски жители, с които те бяха стари врагове и от които наистина се бояха бяха Черните Вълци…

Търговец продава компютър на клиент и му обяснява:
– С тази машина можете да си автоматизирате много работата – може да ви върши половината работа вместо вас!
– Добре, дайте ми два.