Майката беснее из стаята. Синът й трепери в ъгъла. На рамото му е кацнал смъртно уплашен папагал, който прилича повече на таралеж, отколкото на папагал.
– Омръзнахте ми и двамата! – крещи майката. – Всеки ден някой ми се оплаква от вашите цинизми! Няма да излезете от тази стая, докато не ми кажете кой кого учи на тези простотии!

Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…

Отива мъж на гледачка.
– Имате две деца.
– Така си мислите, имам три деца!
– Не, Вие така си мислите.