Дълго Моканина не сваля поглед от каруцата. Мисли си колко са дълги телеграфните жици.

Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"

Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ.
Първо отишла при Баба Меца и й казала:
– Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера?
А Баба Меца отговорила:
– Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш.
Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал:
– Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест.
И лисицата:
– Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи!
А той:
– Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто.
И лисицата вече крайно изнервена, го попитала:
– Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна?
– Ми боли ма оная работа за твойте въглища!

Наркоман отива на преглед. Доктора му казва:
– Ще ти предпиша тука едни тревички да пиеш.
– Хм, ти още малко и ще поискаш спринцовки да смъркам.