Две секретарки си говорят:
– Как е шефа ти?
– Ами как… Подари ми кожено палто, пръстен, гривна, огърлица… Поиска ръката ми.
– Мръсник! Вече е решил да икономисва.

Червената шапчица, Джоузеф Хелър
– А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк – интимно отвърна вълкът, – ти да не си медицинска сестра?
– Не съм, но те каня при баба – отвърна тя загадъчно.
– Ти си луда!
– Защо да съм луда?
– Защото не мога да дойда – пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
– Защо?
– Защото съм девствен!
– Че какво общо има това с баба?
– Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
– Аз те каня! Каня те у баба си!
– Не, не мога да дойда.
– Защо не?
– Защото си луда.
– Защо да съм луда?
– Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
– Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
– Si.

Връща се хайдушка чета от акция без резултат.
– Защо така, бе момчета?!, кара се главният войвода.
– Проблем, шефе! – казва по-малкия войвода. Тъкмо завардихме пътя, гледаме – отдолу иде чер арапин, а насреща му ние, сто юнака, сам-самички стоим, какво да правим!