Червената шапчица, Джоузеф Хелър
– А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк – интимно отвърна вълкът, – ти да не си медицинска сестра?
– Не съм, но те каня при баба – отвърна тя загадъчно.
– Ти си луда!
– Защо да съм луда?
– Защото не мога да дойда – пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
– Защо?
– Защото съм девствен!
– Че какво общо има това с баба?
– Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
– Аз те каня! Каня те у баба си!
– Не, не мога да дойда.
– Защо не?
– Защото си луда.
– Защо да съм луда?
– Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
– Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
– Si.

– Татко, викат те на малка родителска среща.
– Как тъй малка бе?
– Аз, ти и директора.
– Защо?
– Подпалих кабинета по химия.
След няколко дни.
– Татко, пак те викат.
– Защо?
– Взривих кабинета по физика.
Сле

– Ще слизате ли
– Защо, искате да ме изпратите ли?
Дочуто в градския транспорт