Двама чукчи ловували и на брега на океана убили един морж.
Хванали го за опашката и го замъкнали към селото. Бивните му обаче заоравали в снега и се дърпало много трудно.
След известно време насреща им се задава един бял ловец.
– Здравейте, чукчи.
– Здравей, бели ловецо.
– Гледам хванали сте морж.
– Хванахме, обаче бивните му рият в снега и е много труден за дърпане.
– Ами че хванете го откъм бивните и ще е доста по-лесно.
Послушали го чукчите, хванали моржа за бивните и завлякли.
Вървяли, вървяли и единия се обадил:
– Ей-и-и, туй белия човек – умен човек. Глей сега колко е по-лесно!
– Лесно, лесно – казал другия – ама на, пак се върнахме до океана.

Един рибар виси до реката с въдица. Минава някакъв и почва да го разпитва:
– Как е водата?
– Добре е.
– А времето?
– Добре е.
– Хвана ли нещо?
– Да, и после го хвърлих в реката.
– Какво беше?
– Един досадник като тебе.

Седи си пещерния човек пред пещерата и си остри каменния нож. Пристига при него, разплакана, съпругата му:
– Ъп, Ъп, ела моля те да помогнеш – един саблезъб тигър влезе в пещерата на майка ми…
Ъп я погледнал съвсем спокойно и продължавайки да остри, отговорил :
– Кво ме занимаваш с глупости! Въобще не ми пука кво ще стане с някакъв си саблезъб тигър…