Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече – прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно – "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече – с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.

Някой казал на Иванчо, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш – само им казваш "аз знам всичко" и готово.
Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си:
– Аз знам всичко!
– Ау… Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си.
Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си:
– Тате, аз знам всичко!
– На ти 50 лева, само не казвай на майка си!
Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа:
– Аз знам всичко!
Съседът се просълзил и казал:
– Ела тогава прегърни истинския си баща, сине!

Веднъж Алберт Айнщайн срещнал разплакано момченце.
– Защо плачеш? – запитал го ученият.
– Мама ми даде два долара, за да се подстрижа, но аз ги загубих.
– Недей да плачеш! Ето ти два долара!…
– Не мога да ги взема, господине! Та вие имате по-голяма нужда от подстригване.