Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
– Здравей, Никитишна – поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи – силна, смела кат богиня – се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
– Какво искаш, сиви вълко? – каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.

Телефонът звъни. Мъжът вдига слушалката:
– Ало? Здравей, мамо! Да, пак се скарахме с нея… Да, помня че ми каза да не се женя за нея… Да, помня че ми каза, че е мръсна курва… Не, няма да я напускам… Да, и това опитах – нищо не става… И това опитах… Искаш ли да поговориш с нея? Сега ще я викна.
Вика към другата стая:
– Скъпа, ела на телефона! Майка ти се обажда.

Въпрос към Радио "Ереван":
– Какво е брак?
– Официално пускане на момичето в експлоатация.