Червената шапчица, Жак Превер
Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма – комини, смърт!
Не знаем – мрак, звезди,
безброй съдби…
Защо ридаем аз и ти…

Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин.
В деня на сватбата майка й й казва насаме:
– Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш.
– Добре, мамо.
Всичко минало както трябва.
След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала:
– Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра!
А арабинът учуден попитал:
– Чакай – ама няма ли да правим деца?

От сладоледа най-обичам фунийката.
Споделено