Червената шапчица, Дж. Селинджър
– Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате да узнаете как съм почервеняла през глупавото си детство – цялата тая плява от рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на идиотската си биография. Брат ми – Червеният калпак, отиде в Холивуд – продаде се като проститутка. Ама аз не съм такава! – каза момичето към косматия вълк първа.

Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:
– Извинете, познаваме ли се?
Тя отговаря:
– Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!
Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.
– За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих секс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина и ми навираше краставица в задника?
– Не – отговори студено тя… Аз съм класната ръководителка на вашия син.

– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб?
– Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…