СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни:
– Ало, КГБ ли е?
– Да.
– Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът.
– Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!

Лети самолет. Изведнъж попада в турбoлентен поток и започва силно да се тресе. Влиза стюардесата:
– Спокойно, спокойно… Без паника… Случват се такива неща… Tова е само турболентен поток, ще потресе и след малко ще престане. Спрете се де… Все едно никога не сте летяли… Кой повръща там в ъгъла? И каква е тази воня? И стига сте се мятали от ъгъл на ъгъл… Успокоихте ли се? Всичко е наред, нали? Хайде аз ще отида да успокоя пътниците…

Майка отива да прибере детето си от детската градина и какво да види – всички деца в пясъчника със смартфони, а лелката спи на пейката.
– Веднага се събудете, как не ви е срам. Не ви ли е страх, че някое от децата ще избяга? – възмутено събужда майката учителката.
– А, къде ще избягат – при нас Wi-Fi има само в зоната на пясъчника – невъзмутимо отговаря лелката.