След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
– Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо.
– Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
– И ти му направи сладкиш?
– О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.

Фанатик на голфа си ляга в леглото до жена си. Като всяка нощ сънува, че се разхожда из игрището и играе на воля. Не следващия ден на закуска жена му, много ядосана, му казва:
– Да мислиш постоянно за голф. Бива. Да сънуваш голф. Става. Да му удряш понякога, защото си тренираш удара на сън. Добре. Но няма да ти разреша, дори и с оправданието, че си заспал, да ми късаш косми и да ги хвърляш във въздуха, за да разбереш накъде духа вятъра за да ти е по-точен удара.

Шотландско момче пита баща си:
– Как са се появили водолазите, татко?
– Ами веднъж, на пристанището, твоят прадядо Джон бръкнал в джоба си и във водата паднал един шилинг…