Сирените вият, звънци, тревога, а той какво:
в тоалетната – събул ми гащите, извадил ми го
и пикае ли пикае.
Армейски.

Твърдението, че няма джентълмени в днешно време не е справедливо. Днес видях мъж, който държеше чадъра над жена си, докато тя сменяше гумата на колата.

Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
– Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
– 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
– И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
– Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.