Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
– Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
– Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник-щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва…
Така се появили старшините.

По време на буря капитанът успокоява пътниците:
– Джентълмени, без паника! Няма опасност, не сме заплашени от потъване! А жените и децата натоварих на спасителните лодки, защото искам да ви разкажа една пикантна история…

– Ние с моят мьж си живеем тихо и мирно… МИРНО казах!