– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора.
– Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише!
– О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение?
– Онова, за телевизора.

– Ще слизате ли
– Защо, искате да ме изпратите ли?
Дочуто в градския транспорт

Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин.
В деня на сватбата майка й й казва насаме:
– Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш.
– Добре, мамо.
Всичко минало както трябва.
След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала:
– Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра!
А арабинът учуден попитал:
– Чакай – ама няма ли да правим деца?