Пред св. Петър се изправят двама души – шофьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър:
– Защо не приемате и мен с почести? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква!
– Да, но на твоите проповеди всички спяха, а когато той караше автобуса, всички се молеха.

Учителят:
– Деца, какво време е това: аз кашлям, той кашля, тя кашля, те кашлят…
От последните чинове се чува глас:
– Зимно!

Двама петгодишни си говорят:
– Абе моята сестра има рожден ден, какво да й взема?
– Моята имаше преди две седмици и аз й взех 50 лв. от касичката!