Питат един поп в църквата:
– Отче, защо все ни разказваш за рая? Защо никога не говориш за ада?
– Няма нужда, като умрете и без това ще го видите.

Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак – и от мене по-голям…".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак – и от мене по-голям…"
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: "Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?"
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
"Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен…"

Питат Радио Ереван:
– Каква е приликата между демокрацията и българската демокрация?
Радиото отговоря:
– Като между обикновения стол и електрическия стол.