Отивам на риба и цял ден – нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
"Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание."
"Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате – ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби – цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея."
"Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!"
Гледам я аз – крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам – гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия…

Хан Тервел не се закачал с Византия,
а само от време на време лекичко я гъделичкал по петичките

Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
– Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.
– Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.
– Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
– Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.
– И все пак избрахте ли председател? – пита Пена.
– Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.
– И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена.
– Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
– Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане?
– Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.