На редник Петров в казармата починала майка му. Възложили на старшината на ротата да му съобщи по възможно най-безболезнения начин новината.
Чудил се старшината как да стане, мъдрил и накрая строил ротата и изкомандвал:
– Всички, които имат майки една крачка напред! Всички войници направили крачка.
– Петров, ти къде, бе?!?

Някакъв щял да става баща за първи път. Чакал човека в чакалнята, минал се час, два, три… хвърчат някакви сестри на горе и на долу, никой не му обръща внимание. Човека се съдрал от притеснение, опитал се да попита една от сестрите, но не получил никаква информация.
Накрая, почти съсипан от нерви, към 3 сутринта излиза един засмян и дружелюбен доктор.
– Ама, ама… това моето дете ли е? – попитал щастливия баща.
– Дааа – отвърнал засмения доктор.
Понечил човека да си вземе детето, но точно в мига преди доктора да му го подаде – ФРАС! и му размазал главата в стената.
– Ама, ама… защо??? – успял да изломоти в ужас бащата.
– Хе, хе, майтап бе – потупал го дружески доктора – беше мъртво родено.

Лежи си един слаботелесен, и на корема му каца муха. той едва-едва помръдва и прошепва:
– Къш, къш, птицо проклета!