– Мъничко, червеничко, не се вижда. Що е то?
– Домат зад ъгъла.

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
– Ела при мен – каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора – тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
– Свършено е вече – каза тя. – Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Луд тегли въже зад себе си. Един полицай го вижда и пита:
– Ей, ти защо дърпаш това въже?
– Ами, ти какво искаш – да го бутам ли!