Млад писател и жена му са поканени на прием. Тя е предмет на всеобщо внимание, мъжете непрекъснато я канят на танц.
– Тя е очарователна – казва домакинът – А роклята й е истинска поема!
– Не една поема – отговаря младият писател, – а петнайсет поеми, пет разказа и три статии.

В едно купе пътуват четирима юзери. Всеки от тях има по един билет. В съседното купе, пътуват четирима системни програмисти. Имат един билет за четиримата. Очаква се да премине контрола. Системните програмисти се скриват в тоалетната на вагона, контрольора проверява билетите на юзерите, стига до тоалетната, тропа, от там се подава една ръка с билет, контрольора го проверява и продължава. Същите две компании се връщат с влака. Този път четиримата юзери имат един билет за всички, а системните програмисти нямат нито един. Отново се очаква контрола. Юзерите, се скриват в тоалетната, системните програмисти тропат на вратата, един от юзерите подава билета, системните програмисти го взимат и се скриват в другата тоалетна. Минава контрольора…
Извод: не всеки алгоритъм, разработен от системните програмисти, е подходящ за юзерите!

Момченце към баща си:
– Тате?
– Да, сине?
– Твоята майка била ли те е?
– Не, сине, само твоята.