Крали Марко се връща след многобройни победи над враговете у дома.
– Здравей мамо, здравей татко!
Гледа, баща му със синина под окото.
– Какво се е случило, тате?
– Абе, има тука в селото един, Пешо се казва…
– Да вървим, тате, при този Пешо за обяснение…
Отиват. Пешо седи на пейката пред вратата.
– Здрасти. Ти ли си Пешо? – пита Крали Марко.
– Аз съм
– Ти мен познаваш ли ме?
– Познавам те! Ти си Крали Марко, прославеният боец, най-силният мъж на света.
– А този, познаваш ли го? – пита Крали Марко и сочи баща си.
– Тоя ли гнусен педал? – крясва Пешо и тресва един по мутрата на бащата.
– Чакай бе! Ти, май не разбираш. Ти мен познаваш ли ме? – отново пита К.М.
– Да, познавам те! Ти си…
– А този, кой е? – отново посочва баща си К.М.
– А, този капут нещастен! – отново виква Пешо и набива един ритник на бащата.
– Спри бе! Ти мен познаваш ли ме? – отново подхваща К.М.
Тук бащата не издържа и тихичко иззад гърба на К.М. се обажда:
– Добре, Марко, да си вървим вече, че ми омръзнаха тия обяснения…

Купон. Тъмнина. Женски шепот:
– Ама Ваньо… Днес съвсем не се държиш акто миналия път… По-напорист си, нахален направо. И ръцете ти като че ли са по-силни. И по-космати. И устните ти са по-топли. Ох… И… оная работа като че ли ти е по-голяма…
– А и не съм Ваньо…

– Ако още веднъж ви заваря с жена ми, можете да я задържите!