Иванчо е първи клас. За първи път отива на училище. Още в първия час заявява на учителкката:
– Госпожо! Мисля че съм прекалено умен за първи клас и трябва да ме прехвърлите направо в трети клас.
– Така ли. Добре. После ще отидем при директора да проверим въпроса.
След часа отишли при директора. Така и така, учителката обяснила на директора за какво става въпрос. Директорът помислил малко и казал:
– Добре, ама трябва все пак да направим някаква проверка. Дали наистина си толкова умен Иванчо, за да те прехвърлим в трети клас. Кажи ми Иванчо колко е 3 по 3?
– 9 – отговорил Иванчо.
– Правилно! А колко е 6 по 6?
– 36.
– И това е така. Колежке Петрова, мисля че можем да преместим Иванчо в трети клас – заключил директорът.
– Добре господин директор, но нека и аз малко да изпитам Иванчо на тема логика. Кажи ми Иванчо, какви са тези неща, които кравата ги има четири а аз ги имам две?
Директорът започнал да се подхилква. Иванчо помислил малко и казал:
– Крака.
– Правилно. А какво е това, което ти го имаш в панталоните, а аз го нямам?
Шашнатият директор дори не могъл да си отвори устата, когато Иванчо извикал:
– Джобове.
– Точно така, Иванчо – казала учителката. – Можеш да вървиш в трети клас.
В този момент се обадил директорът:
– Колежке Петрова, аз мисля че можем да пратим Иванчо направо в пети клас. Защото на последните два въпроса дори аз сгреших отговорите.

Тъщата:
– След колко време ми тръгва влакът?
Зетят:
– След три часа, 28 минути и 15 секунди.

Двама хамали пренасяли пиано, което било голямо и не можело да влезе в асансьора. Наложило се да го носят пеша по стълбите. По-големият се спрял и се плеснал по челото:
– Колега, имам една добра и една лоша
новина.
– Започни по-добре с добрата новина – казала другият.
– Добрата е, че стигнахме до десетия етаж, а лошата е, че
объркахме входа.