Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
– Съпругата ми – отвърнал непознатият.
– Приемете съболезнованията ми – казал съчувствено Били. – Как почина?
– Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
– Тъща ми – отвърнал мъжът. – Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
– Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
– Нареди се отзад на опашката – отвърнал мъжът.

Мъж се приближава към вратата на съседа и започва да чука. Никой не му отваря. Той продължава да чука, още по-силно.
Към вратата се приближава куче и казва:
– Човече, няма нужда да чукаш, вкъщи няма никой.
Мъжът припада от изумление. Свестява се след известно време, гледа кучето седи до него и го наблюдава.
– Ти какво, куче, не можеш ли да джафкаш?
Кучето отговаря:
– Мога, бе, ама не исках да те плаша…

Алекс пита избранницата си
– Значи не искаш да се омъжиш за мен?
– Не. Мъжът ми трябва да е смел и находчив.
– Не помниш ли, че те спасих, когато се давеше?
– Ти си смел, но това не означава че си находчив!
– A знаеш ли кой преобърна водното колело, което караше?