Две момчета играят футбол в парка. Изведнъж някакво отвързало се куче налита на едното от тях. Другото вдига една намираща се наблизо греда, удря с нея кучето, чупи му врата и го убива. Минаващ наблизо спортен репортер става неволен свидетел на случката, отива до момчетата, вади бележник и започва да записва:
– Невръстен фен на ЦСКА спасява приятел от отвързал се звяр…
Момчето-спасител го прекъсва:
– Аз не съм от ЦСКА.
Репортерът започва отначало:
– Малък славист спасява приятел…
– Но аз не съм и от "Славия" – заявява момчето.
– А от кои си тогава?
– От "Левски", кои други? – заявява гордо фенът.
Журналистът пише:
– Малолетен престъпник убива домашен любимец…

Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата. Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили.
На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс
– Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи…
– Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче.
– Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра?
– Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?

Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.