Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези:
– Тате, разкажи ми приказка!
– Остави ме на мира!
– Ама разкажи ми приказка…
– Ох, добре де, коя приказка?
– Ами за хората ми разкажи.
Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър:
"Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?"
"Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…"

– Да-а-а… как си лети времето… – каза пияният, гледайки замислено във вентилатора.

Господ създал светлината, а Дяволът за да му направи напук – тъмнината.
Господ създал земята – Дяволът направил океаните.
…
Господ създал адвокат. Дяволът се замислил и… направил още един адвокат.