Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите:
– Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!

– Докторе, имам проблеми с дишането – като ходя по планините, много бързо се задъхвам.
– Ами стой си у дома и дишай нормално!

При излитането на самолет стюардесата раздава торбички за повръщане. Когато излита самолета всички започват да повръщат. Самолета се стабилизира. Всички престават да драйфат, само един продължава.
Всички му викат, че ще прелее. Когато стюардесата се връща с нова торбичка, човекът е спрял да повръща, а останалите отново са започнали.
– Е, как? – попитала тя.
– Еми нали всички казаха че ще прелее и аз си отпих…