Вчера вечерта бях поканен на купон. Цяла вечер слушах прекрасна музика, ядох изтънчени блюда и си изкарах перфектно. И всичко това просто защото не отидох на купона.

Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
– Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
– Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
– Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
– Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.

– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб?
– Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…