Военни афоризми с непреходна стойност:
– Или ще престанете да пушите, или едно от двете!
– А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден!
– Атомната бомба винаги пада в епицентъра!
"Шокирана обстановка…"
– Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба.
– Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете!
– Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан.
– Всички отсъстващи да се строят в редица!
– Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава!
– Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи.
Военен преподавател:
– Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя.
– Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист?
– Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки.
– Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце.
– Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете!
– Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета!
– Да мълчиш, когато те питам!
– Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние!
– Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам!
– Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил?
– Цял ден съм седнал да ви стоя прав!
– Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните!
– Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената!
– Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк…
– Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника.
– Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…

Негър си купува черен мерцедес с черни стъкла и се прибира в къщи. Жена му го пита:
– Купи ли автомобил?
– Да.
– И какъв цвят?
– Телесен!

Учител по химия обяснява в клас:
– Кислородът е едно от най-важните химични вещества за човека. Той е открит през 1773.
Русичка ученичка възкликва от последния чин:
– Добре че сме родени след това, иначе щяхме да умрем без него!