Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал:
– По-живо, по-живо!
На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".

През пустинята пълзят две безопасни игли:
– Адска жега е! – оплаква се едната.
– Ами, като не си се разкопчала!

Дъщеря:
– Татко, загубих невинноста си.
Бащата:
– Погледни, може да се е търкулила под кревата.