Веднъж Алберт Айнщайн срещнал разплакано момченце.
– Защо плачеш? – запитал го ученият.
– Мама ми даде два долара, за да се подстрижа, но аз ги загубих.
– Недей да плачеш! Ето ти два долара!…
– Не мога да ги взема, господине! Та вие имате по-голяма нужда от подстригване.

Възрастна двойка решила да отпразнува златната си сватба в града където се били запознали.
Влезли в кафенето, където се били срещали, седнали на любимата си маса и се замечтали за доброто старо време. Тогава жената казала: "Помниш ли къде правихме любов за първи път?".
"Да", отговорил мъжът, "бяхме на полето и аз те подпрях на един плет…". "Искаш ли пак…?", попитала жената. И те излезли от кафенето.
На съседната маса стоял полицай, който дочул случайно разговора на възрастната двойка. Поради напредналата им възраст и естеството на заниманието им, полицаят решил да ги проследи и да ги охранява, за да не ги притесни някой.
Възрастните хора излезли на полето, съблекли се и край споменатият плет започнали да правят любов. Полицаят се скрил в един храст наблизо и видял неща, за които не си бил и помислял.
След известно време двойката приключила и се облякла.
Тогава полицаят не издържал, излязъл от храстите и казал:
– Извинявам се, без да искам дочух разговора ви в кафенето и реших да ви охранявам, за да не би някой да ви притесни. Вие трябва да сте били страстна и гореща двойка на младини?.
– О, не – отговорил мъжът. – Всъщност, когато бяхме млади плетът не беше електрифициран…

Просяк звъни на една къща. Отваря домакинята:
– Госпожо, няма ли да се намери парченце торта, за човек, който от два дена не е сложил и трохичка в устата си?
Домакинята:
– Торта? А хляб не може ли?
– Обикновено да, госпожо, но днес имам рожден ден.