В час по литература учителят изпитва учениците:
– Петърчо, защо не си учил?
– Изкълчих си крака.
– Седни, две. Васко, а ти защо не си учил?
– Баба ми е болна.
– Седни, две. Иванчо, а ти защо не си учил?
– Брат ми се върна от затвора.
– Няма нужда да ме плашиш с брат ти! Седни, три.

Толкова ми се иска да изгоня някой от вас, че накрая аз ще изляза!
Учителски

Купон. Тъмнина. Женски шепот:
– Ама Ваньо… Днес съвсем не се държиш акто миналия път… По-напорист си, нахален направо. И ръцете ти като че ли са по-силни. И по-космати. И устните ти са по-топли. Ох… И… оная работа като че ли ти е по-голяма…
– А и не съм Ваньо…