– Ще пийнеш ли по едно?
– Не мога, с колата съм.
– А защо не дойде пеша?
– Ами и аз така мислех да дойда, ама после си помислих – ще се забавя, и вие ще почнете да пиете без мене…

Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
– Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
– 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
– И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
– Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.

Поздравявам брат ми,сестра му и всичките ми родители.
Участник в "Риск печели,риск губи"