Срещат се двама приятели на улицата и единия пита другия:
– Къде си се забързал?
– Отивам на психиатър.
– Тъй ли, че защо, изглеждаш ми здрав…
– Абе, нещо започнах да помня като слон…
– Че това не е чак толкова лошо!?
– Може и да си прав, има и хубави неща – замечтано отговаря първият – зелената джунгла, първата слоница…

У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита:
– Иванчо, каква оценка получи днес?
– Шестица!
Статуята се наклонила.
– Недей да лъжеш, Иванчо!
– Добре де, петица.
И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал:
– Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах!
Статуята се сринала на земята.

Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир – като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството:
– Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру?
– Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!