Прерията в паника – носи се слух, че Големия Джо идва. Всички се изнасят в галоп. В самотна кръчма остава само бармана – няма накъде да бяга… В далечината се вижда облак прах – идва самотен конник. Влиза в бара, тропва на барплота и вика:
– Едно уиски!
С треперещи ръце бармана му го носи. Оня го пие на екс и пак тропва:
– Едно уиски, казах!
Пак му носи, пак екс и пак:
– Абе къде ми е уискито!
Бармана носи цяла бутилка. Тоя я изпива пак на екс.
– А така, дай още едно.
Бармана носи още една бутила. Удря я и нея на екс и вика:
– А сега да бягам, че Големия Джо идвал.

Върви си едно борче по пътя и гледа – друго борче с превръзка на окото.
– Картоф, какво стана, нещо сбиване ли, какво…
– Абе мани, оня ден казвам аз на Пешо: Пешо, ония там не искам да го виждам повече – а той ми бръкна в окото.

Заводите Форд в Детройт. В кабинета на шефа влиза човек и крещи:
– Еврика! Толкова години работя по този електродвигател и ето накрая го направих. Пристигам тук от Ню Йорк със собствения си електромобил!
– И колко ви струваше пътуването? – пита шефа.
– Четири хиляди и седем долара. Седем долара за електроенергия, а останалите за удължител.