На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
– Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
– Качвай се – отговорили й войничетата – но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
– Добре – съгласила се тя – но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
– Останалите да напуснат, да остане само господина с коженото яке.

Момче отива при баща си с въпрос:
– Тате, може ли да се пресича улицата на червено?
– Може, обаче има едно условие. Трябва и двете ръце да са ти вдигнати.
– Това пък защо?
– За да може после в моргата да ти свалят по-лесно тениската!

Началник казва на секретарката си:
– Уволнена си!
– Ама защо бе, шефе? Аз толкова те уважавам…
– Е да, ама докато си ме уважавала си ми лепнала нещо, което съм предал на жена си и тя ми стъжни живота.