Лежат си на плажа сваляч и садист и наблюдават минаващите мадами. Минава страхотно гадже.
– Ей, брато – развълнувал се свалячът. – Тая да я добараш насаме, да й свалиш дрешките и…
– …и бой, бой, бой! – допълнил го садистът.

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
– Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
– Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата…
– Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
– Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.

Умряло полковото магаре. Погребали го, а на гроба му написали:
"Тук почива магарето Марко, любимо на целия полк. През живота си то ритна двама полковника, четири майора, десет капитана, 24 лейтенанта, 42 сержанта, 486 редника и една пехотна мина"…