– Ало, моргата? Ако се обади майка ми, предайте й че с мен всичко е наред.

Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва:
– Мамка й, вече е пристигнала…

Когато Иванчо предложил на Марийка да се оженят, баща му го извикал да му даде последни напътствия преди брака. – Слушай сине – казал му той. – Когато се оженихме с майка ти, в първата брачна нощ аз си съблякох панталона и й го дадох да го пробва. Той, естествено, й беше голям. Тя каза, че не може да го носи, защото й е голям. Тогава аз й отвърнах – „Точно така, запомни, че аз съм човека, който носи панталони в тази къща“. С бащиния съвет наум, Иванчо се оженил за Марийка и в първата брачна нощ постъпил по същия начин. След като казал на Марийка кой „носи панталоните“ в къщата, тя свалила своите бикини и му ги подала да ги облече. Опитал той, но не успял да влезе. – Няма как да вляза, малки са ми! – А ако не си промениш отношението, никога няма и да влезеш – допълнила Марийка.